Усвоената безпомощност е заразна

banner-hepavital

Усвоената безпомощност е доста разпространено „заболяване“, и то в целия свят

Усвоената безпомощност е доста разпространено „заболяване“, и то в целия свят

При това, както показва практиката – заразно. Например депресивни, провалили се родители често отглеждат деца с усвоена безпомощност. До аналогичен резултат води и тоталният контрол. Когато майката и бащата смятат, че правят всичко по-добре от детето си и постоянно потискат инициативата му („Остави, няма да се справиш сам“ и т.н ), в резултат синът или дъщерята покорно скръстват ръце и започват да чакат по-добри времена. Прекадената загриженост нерядко дава същия ефект. Ако родителите се опитват да предпазят ненагледното си чедо от всякакви беди и несгоди, то израства инфантилно, неспособно да се бори за собственото си щастие.

Злополучният недъг може да бъде установен лесно. Човек с усвоена безпомощност често повтаря характерни фрази:

  • Нищо няма да се получи.
  • Никога не ми върви.
  • Няма изход.
  • Защо да се старая, щом кризата (нестабилността, ужасният шеф,неблагоприятното разположение на звездите, зомби апокалипсисът) ще ми попречат да успея.

Има и други, поведенчески, маркери. Например за постигане на резултата човекът може да положи известни усилия (просто защото „така трябва“, без особено да се надява на успех), но след няколко неуспешни опита обикновено изоставя всичко. Защото, както винаги, нищо не се получава!

Това не бива да ви обезкуражава. За вас е важно да имате първо – вяра в себе си, и след това сила и настоятелност, за да постигнете онова, което искате.

Това, че веднъж не се е получило, съвсем не означава, че винаги ще е така. Даже напротив! Колкото и пъти да сте се провалили, не забравяйте, че все един ден ще изгрее слънце и на вашата улица.

Добавете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.